От 25 октомври 2010 г. Българската народна банка пуска в обращение медна възпоменателна монета "200 години от рождението на Захарий Зограф". Тя ще се продава на касите на БНБ за 18 лв. с ДДС. На лицевата страна на монетата е изобразена емблемата на БНБ с годината "1879", изписана върху лентата. Околовръст са изписани "БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА", годината на емисия "2010" и номиналната стойност "2 ЛЕВА". На обратната страна е авторско пластично композиционно решение по автопортрет на Захарий Зограф, съхраняван в Националната художествена галерия, и надпис "200 години от рождението на Захарий Зограф". Автори на художествения проект са Симеон Кръстев и Иван Чолаков. Заха̀рий Христович Зогра̀ф е български художник и иконописец виден представител на Самоковската художествена школа. Роден е в Самоков и е син на Христо Димитров. След това той учи при своя брат Димитър Зограф, с когото по-късно работи заедно. Той е един от българските художници с най-голямо творчество. Захари Зограф е един от малкото художници, които внасят битови елементи в своите стенописи. Най-известните му икони са тези в черквата „Св. Константин и Елена“ в Пловдив и черквата „Св. Богородица“ в Копривщица. Сред известните му творби са също и иконите от Плаковския манастир, Долнобешовишкия манастир и други. Захари Зограф работи повече стенописи. Най-известните му творби са в Бачковския манастир (параклиса и черквата „Св. Никола“), черквата на Рилския манастир, Троянския и Преображенския манастир. През периода 1851 - 1852 година Захари Зограф живее и работи в Атон. В този период той създава стенописите в манастира „Лаврата на Св. Атанасий“. Захари Зограф е автор и на икони в Зографския манастир. През 1850 година той създава три стенописни автопортрета в Бачковския, Троянския и Рилския манастир. В по-късните си години той рисува няколко ктиторски портрета. След като умира той оставя след себе си голям брой скици, които не са превърнати в истински произведения.