Bulgarian Coins

• Пълният онлайн каталог на Българските монети
• Подробна информация за всяка монета и реални качествени снимки
• Новини за Български монети, интересни факти и още

ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ МОНЕТИ

Най-Новите Монети

Всички Монети по Година

Серии Български Монети

СРЕБЪРНИ МОНЕТИ

Република България
(1991-досега)

Народна Република България
(1946–1991)

Трето Българско Царство
(1908–1946)

Княжество България
(1878–1908)

Сребърни Монети по Година

ЗЛАТНИ МОНЕТИ

Република България
(1991-досега)

Народна Република България
(1946–1991)

Трето Българско Царство
(1908–1946)

Княжество България
(1878–1908)

МОНЕТИ В ОБРЪЩЕНИЕ

Сегашни Монети в Обръщение

Народна Република България
(1946–1991)

Трето Българско Царство
(1908–1946)

Княжество България
(1878–1908)

Иван Асен II пръв отсякъл български монети, надписите били на кирилица
25/02/2006

Иван Асен II пръв отсякъл български монети, надписите били на кирилица
Източник: Монитор


След основаването на българската държава през 681 г. паричното обръщение продължава да се осъществява предимно с византийски монети. Налице са редица сведения за монети, които се приписват на български владетели, били на българския престол до ХIII в., но за тях няма категорични доказателства за достоверността им. Ето защо преобладава становището, че първите монети, отсечени от български цар са тридесетте години на ХIII в. и те са от 1230 г. от цар Иван Асен II (1218-1241). Златната монета (хиперперион, а се използват също наименованията перпера и златица) е отсечена в чест на победата над епирския деспот, обявил се за император на Солунската империя Теодор Комнин Дука при Клокотница. На нея са изобразени прави Цар Иван Асен II заедно със св.Димитър, който го коронясва. Тя е с тежина 4,33 г, а златното им съдържание е 18 карата. На аверса на медните корубести монети са изобразени цар Иван Асен ІІ със скиптър с къса дръжка и св.Димитър, а помежду им има жезъл, а на реверса - Исус Христос.

За надписи на монетите на цар Иван Асен II е използвана славянобългарската азбука - кирилица. Те се включват в паричното обръщение на тогавашна България, което е предимно с монетите на Византия, изпълнявали през ранното Средновековие функциите на международни пари в Източното Средиземноморие. По времето на Втората българска държава (1185 - 1396), независимо че са отсечени множество емисии на монети от редица български владетели, паричното обръщение у нас в по-голяма степен се е осъществявало предимно с византийски монети, което е налице до началото на тридесетте години на ХIV в. Едва по времето на управлението на цар Иван Александър (1331 - 1371) в паричното обръщение у нас са преобладавали българските монети, както бе отбелязано. Преди неговото царуване отсечените от българските царе монети са били недостатъчни за задоволяване на нуждите на паричното обръщение у нас по това време.

Докато почти сигурно е, че цар Иван Асен II е отсякъл монетите си в Солунската монетарница, то Цар Константин Тих е организирал монетосечене на медни корубести монети в българската столица - Търново. Те са задоволявали предимно нуждите на вътрешния стоково-паричен обмен. Разпространени са и в новоприсъединените български земи в областта Македония, което е имало и сред населението й и психологически и политически ефекти, т.е. да ползва монети с надпис на кирилица.
В нумизматиката се приема, че втория български цар, сякъл монети е цар Мицо Асен (1256-1257), който за кратко време е бил на българския престол. Те са отсечени между 1257 г. и 1261 г., когато Мицо (Мичо) е бил детрониран от цар Констанитин Асен, но все още е имал намерение да се завърне на престола в Търново. Основната цел, която цар Мицо си поставил с емитирането на тази емисия монети е била пропагандна. Той е бил претендент за престола в Търново и е трябвало да покаже на останалите владетели и на населението своите права или по-точно претенции към трона.

Деспот Яков Светослав е сякъл медни корубести монети в монетарницата на гр.Видин. Отсечените от него монети, независимо че са със сходни параметри с тези на българските царе в Търново, се отличават от тях по липсата на царски реликви върху изображението на реверса им на деспот Яков Светослав, както и с наличието на аверса им на лика на св. Димитър - покровител на българската царска династия. В последните години на живота си този български болярин започва да претендира за царския престол.

Цар Константин Тих Асен (1257-1277) отсича шест типа медни корубести монети в монетарницата в Търново.

Масовото емитиране на монети в българската столица е продиктувано от икономическа гледна точка - недостиг на византийски монети. Константинопол е освободен от латинско робство през 1261 г., а Никейската империя не е в състояние да емитира достатъчно монети, за да попълни каналите на паричното обращение на съседните страни.

Цар Георги I Тертер (1280-1292) отсича медни и сребърни монети. Археолозите са намерили пет двойки лицеви и една опъкова матрица за тях, с която се предполага че са отсечени 150-200 хиляди екземпляра. На медните монети са изобразени цар Георги I Тертер, заедно със сина си цар Тодор Светослав, които държат кръст с къса дръжка, а на реверса - Исус Христос.

Синът му цар Тодор (Теодор) Светослав Тертер (1301-1321) също отсича сребърни и медни монети със своя лик. При него е подновила дейността си монетарницата в Търново.

Един вид сребърни монети и четири вида медни монети са отсечени по времето на цар Михаил III Асен (Шишман) (1323 - 1330). Той е избран за цар след смъртта на младия Георги Тертер ІІ, а преди това е бил управител на Видинската област. Монетите, емитирани от него се предполага, че са отсечени в монетарницата на столицата Търново и имат сходни параметри и изображения с тези на цар Тодор Светослав. В по-късни монетни находки от монети на този български цар, намерени в Западна България се долавя известно сръбско влияние, което се е дължало на родствените му отношения с крал Стефан Урош II Милутин (1275-1321). Той е женен за дъщеря му Анна-Неда.

От времето на управлението на цар Иван Александър са известни общо 14 типа медни монети, а някои от тях са емитирани във повече от един вариант.

Посочено бе, че едва при Цар Иван Александър паричното обръщение в България се е извършвало почти изцяло с български парични знаци, т.е. в него са се пуснали достатъчно български монети, с които да се извършват разплащанията у нас. Това обстоятелство показва, че степента на развитие на стоково-паричните отношения по това време в българското царство е била една от най-развитите в Европа. При цар Иван Александър (1331-1371) част от дължимите данъци на царската хазна са се заплащали с пари, а не както дотогава в натура.

Сребърни и медни монети емитира цар Иван Срацимир (1355 - 1397) във Видинското царство. То е имало столица град Бъдин (Видин) и на практика е било самостоятелна държава. В гр. Видин, който за около 40 години е столица на отделна българска държава т.нар. Видинско царство, е имало монетарница. По-късно през ХVI в. и ХVII в. видинската монетарница е възстановена от турците, като е изработвала редица емисии, използвани в Османската империя. В края на ХVIII в. и началото на ХIХ в. за около 30 години видинския валия Осман Пазвантоглу, който се обявява за самостоятелен владетел, със столица Видин, независим от турския султан, започва да емитира собствени медни монети. Тези монети са се наричали пазвантчета и са се използвали в цялата Османска империя, но по българските земи са придобили голяма популярност.

Медна монета от цар Иван Шишман (1371-1393 г.) с изображение на лъв.
Медни монети емитира през втората половина на ХIV в. и феодалния владетел на Североизточна България деспот Добротица. На практика България през последните 30 години на ХIV в. е разделена на три държавици (Видинското царство, Търновското царство и Добруджанското деспотство). В тях монетосеченето освен за задоволяване на потребностите на паричното обръщение изпълнява ролята на своеобразно пропагандно средство на владетелите им над поданиците, които живеят на територията им.

Другият владетел на Добруджанското деспотство е Йоан Тертер. Няма достоверни доказателства дали деспот Добротица е имал двама сина Тертер и Иванко или това е една и съща личност. От времето на управлението на този владетел е достигнал до наши дни единствен екземпляр на сребърна монета, а също и два типа медни монети.
Монетосеченото и паричното обръщение по времето на Втората българска държава е било сравнително добре развито за времето си. В потвърждение на този извод е обстоятелството, че през ХV в., а дори и в първите години на ХVI в. в завоюваните от турците български земи, включени в пределите на Османската империя, паричното обръщение се е осъществявало преимуществено с монети, отсечени от българските царе и феодални владетели.

Представени монети: 449
ПОСЛЕДНА МОНЕТА
(Издадена: 15.09.2017)
2017 Рилски манастир
.925 Сребро 23.33 гр.
Официален тираж: 3,000
СЛЕДВАЩА МОНЕТА
(Ноември 2017)
150 г. от построяването на моста на Колю Фичето край Бяла
2017 150 г. от построяването на моста на Колю Фичето край Бяла
.925 Сребро 23.33 гр.
Очакван тираж: 0
ПАЗАРНИ ЦЕНИ НА БЪЛГАРСКИТЕ МОНЕТИ
Пазарни цени на Българските монети
Колко стуват Вашите Български монети?
Oриентировъчен отговор може да намерите ТУК


РЕДКИ БЪЛГАРСКИ МОНЕТИ
Международна година на детето Пиефорт оригинал Монета
1979 Международна година на детето Пиефорт оригинал
.925 Сребро
Тираж: 500

Новини за Български монети | Предложете информация | Подробно Търсене на Монети | Очаквани Монети


Авторски права Български монети.com. Всички права запазени. Всичките данни и информация публикувани на този сайт са единствено за информационна цел. Въпреки, че полагаме услия информацията, която предлагаме да е максимално достоверна - Български монети.com не гарантира точността или валидността, на която и да е от информацията представена на този сайт и няма да носи отговорност за каквито и да е грешки, пропуски, вреди или забавяне на информация, които могат да причинят загуби при позоваване на този сайт. Информацията се представя във вида, в който е.


Този сайт НЕ Е свързан по никакъв начин с Българската Народна Банка или Българскят Монетен Двор. На територията на Република България право да емитира монети има само и единствено Българската Народна Банка. Официална информация за всяка една монета издадена от БНБ може да се получи от официалния сайт на банката. Този сайт може да включва информация и новини за монети издадени не от БНБ, но то други монетни дворове и правителства, но по някакъв начин свързани с България. Законите на Република България забраняват незаконното възпроизвеждане на валута и монети, както и ползването на каквито и да е фалшиви пари!