Най-често фалшифицираните български монети и как да ги разпознаете

Фалшификаторите не губят време с евтини монети. Те копират онова, което се продава добре и се купува от хора, които рядко са виждали оригинал. При българските монети това са преди всичко златните монети на княз и цар Фердинанд и сребърните монети на Княжеството. Днес копията идват основно от масово производство – най-често се продават в интернет и по пазари като „сувенири“ и после се препродават като истински.

Монетите в най-голям риск

Златните 10, 20 и 100 лева (1894 и 1912 г.)

Златните монети са най-изкусителната цел. Сравнително високата им цена позволява фалшификатът да носи голяма печалба. Най-често се срещат копия на:

• 100 лева 1894 и 100 лева 1912 – големите монети с малък тираж, търсени от колекционери и инвеститори;
• 20 лева 1894 и 20 лева 1912 – най-масовите златни монети, които често се купуват като „инвестиционно злато“;
• 10 лева 1894.

Копията са от три вида. Най-евтините са позлатени неблагородни метали – лесно се разпознават по теглото и магнита. По-опасни са копията от злато с по-ниска проба: теглото е близко, но цветът е малко по-различен, а детайлите са по-меки. Има и копия от злато с правилна проба, но с лъжлива рядкост – с годината на по-рядка монета.

Сребърните 5 лева (1884–1894 г.)

Големите сребърни монети от 5 лева – 1884, 1885, 1892 и 1894 – са най-разпознаваемите монети на Княжеството и са сред най-копираните. Повечето фалшификати са от неблагородна сплав с посребряване. Нерядко са с размито лице на княза и „сапунен“, неестествен блясък.

Други монети

Копират се и сребърните 1 и 2 лева от 80-те и 90-те години на XIX век, както и редките години на по-масовите видове. Колкото по-рядка е годината, толкова по-внимателно проверявайте.

Кои проверки издават повечето фалшификати

Повечето фалшификати се хващат с прости измервания, описани подробно в статията Прости тестове у дома. За най-рисковите монети:

1. Тегло. Отклонение над няколко десети от грама при златна монета е сериозен сигнал. При сребърните 5 лева допустимото отклонение е по-голямо поради износване, но не и с грамове.
2. Диаметър и дебелина. Фалшификат с правилно тегло от по-лек метал е по-дебел или по-широк.
3. Магнит. Златото и среброто не са магнитни. Ако монетата „залепне“ за силен неодимов магнит, тя не е от благороден метал.
4. Гурт. Сравнете гурта – гладък, назъбен или с надпис – с описанието в каталога. Фалшификаторите често грешат тук.
5. Детайли. Сравнете под лупа шрифта, разположението на буквите спрямо зърнестия кант, детайлите на портрета и герба с проверен оригинал или със снимките в каталога. Размити букви, „меки“ ръбове и порьозна повърхност говорят за лята, а не за сечена монета.
6. Цвят и звук. Неестествено жълто „ново“ злато или бял, тебеширен блясък при среброто са повод за съмнение. Звукът при леко почукване може да подскаже, но не е надежден сам по себе си.

Как да се предпазите

• Купувайте от доверени източници – утвърдени търговци, аукциони с гаранция за автентичност, клубове. За златни монети предпочитайте сертифицирани от NGC или PCGS.
• Скептични към „изгодната оферта“. Златна монета под цената на златото в нея почти сигурно е фалшива.
• Искайте ясни снимки на двете страни и на гурта, както и тегло на кантар.
• Сравнявайте с каталога. За всяка монета в нашия каталог са посочени метал, тегло, диаметър, гурт и тираж.

Ако вече сте купили монета и се съмнявате, не я почиствайте и не я пробивайте. Занесете я на търговец или оценител – повечето проверки не я увреждат.