Прости тестове у дома: магнит, тегло, диаметър и звук
Как с кантар за бижута, шублер и магнит да отсеете повечето фалшиви сребърни и златни монети
Редакцията на BulgarianCoins 3 мин. четене
Не е нужна лаборатория, за да хванете повечето фалшиви монети. Три евтини инструмента – кантар, шублер и магнит – и няколко минути търпение отсяват огромна част от копията, които се продават в интернет и по пазарите. Тестовете не доказват автентичност, но много добре доказват фалшификат.
Какво ви трябва
- Дигитален кантар с точност 0,01 г – „бижутерски“ кантар, който струва колкото една средна монета.
- Шублер – за предпочитане дигитален, с точност 0,01 мм.
- Силен неодимов магнит – обикновените магнити за хладилник са твърде слаби.
- Лупа 10× и добра светлина.
Тест 1: Магнит
Златото, среброто и медта не са магнитни. Ако сребърна или златна монета залепне за неодимов магнит, тя е от стомана или от сплав с желязо и никел – почти сигурен фалшификат.
Има и по-фин вариант: наклонете магнита и пуснете монетата да се плъзне по него. Среброто се плъзга забележимо бавно, защото в него се индуцират вихрови токове. Неблагородните сплави се плъзгат бързо.
Внимание: някои истински монети са магнитни. Българските монети от военните години са от желязо – 1, 2, 5 и 10 лева от 1941 г. и 2, 5, 10 и 50 лева от 1943 г. (1943 г., 50 лева). При тях магнитът не е тест за фалшификат.
Тест 2: Тегло
Теглото е най-полезният домашен тест. Фалшификаторът трудно постига едновременно правилно тегло, размер и външен вид с по-евтин метал.
| Монета | Метал | Тегло | Диаметър |
|---|---|---|---|
| 5 лева 1884, 1885, 1894 | Ag 900/1000 | 25 г | 37 мм |
| 5 лева 1892 | Ag 835/1000 | 25 г | 37 мм |
| 2 лева 1882, 1894 | Ag 835/1000 | 10 г | 27 мм |
| 1 лев 1882, 1891, 1916 | Ag 835/1000 | 5 г | 23 мм |
| 50 стотинки 1883 | Ag 835/1000 | 2,5 г | 18 мм |
| 100 лева 1930, 1934, 1937 | Ag 500/1000 | 20 г | 34 мм |
| 50 лева 1930, 1934 | Ag 500/1000 | 10 г | 27 мм |
| 20 лева 1930 | Ag 500/1000 | 4 г | 21 мм |
| 20 лева 1894, 1912 (злато) | Au 900/1000 | 6,45 г | 21 мм |
| 100 лева 1894, 1912 (злато) | Au 900/1000 | 32,26 г | 35 мм |
Как да тълкувате резултата:
- Износените сребърни монети губят метал. Монета от 5 лева от 1885 г. в лошо състояние може да тежи 24,5–24,8 г. Това е нормално. 23 г обаче не е.
- Златото се износва много по-малко. При златна монета отклонение над 0,1–0,2 г е сериозен сигнал.
- По-тежка от нормата монета също е подозрителна – фалшификатите от олово или волфрам с покритие понякога са по-тежки.
Тест 3: Диаметър и дебелина
Ако фалшификатът е от по-лек метал, но има правилно тегло, той трябва да е по-дебел или по-широк. Измерете диаметъра на две-три места и сравнете с каталога. Сравнете и дебелината с проверен оригинал, ако имате такъв. Разлика от 0,3–0,5 мм в диаметъра при монета, която би трябвало да е еднаква с другите, е повод за подозрение.
Тест 4: Звук
Сребърната монета, балансирана на върха на пръста и леко почукана с друга монета, издава дълъг, ясен звън. Фалшификатите от неблагородни сплави звучат по-глухо и по-кратко. Тестът е полезен, ако имате с какво да сравните, но не е надежден сам по себе си – пукнатина или износване могат да променят звука.
Тест 5: Лупа
Под лупа гледайте:
- порьозна повърхност или малки мехурчета – признак за лята монета;
- размити букви и „меки“ ръбове на релефа;
- шев по гурта – признак за отливка в две половини;
- несъответствие на гурта с описанието в каталога (гладък, назъбен или с надпис).
Кога тестовете не стигат
Добрите фалшификати от злато или сребро с правилна проба минават и през четирите теста. При тях проблемът е лъжливата година или рядкост. Затова за скъпи монети:
- купувайте сертифицирани от NGC или PCGS;
- използвайте професионален XRF анализ на метала в бижутерия или при търговец – той не уврежда монетата;
- сравнявайте детайлите с проверени снимки от каталога.
Повече за това кои монети се копират най-често ще намерите в статията Най-често фалшифицираните български монети.
