Златният стандарт в България след Освобождението

Днес парите са просто доверие. В края на XIX век обаче всяка сериозна валута трябваше да може да се размени срещу злато. За младата българска държава това беше въпрос на престиж и на доверие от страна на чуждите банки.

Началото: биметализъм

Законът от 1880 г. приема модела на Латинския монетен съюз – левът е равен на златния франк, а парите са и от злато, и от сребро. Банкнотите трябва да са покрити поне с една трета злато. Подробно – в България и Латинският монетен съюз.

Още тогава обаче цената на среброто пада. Биметалната система на практика се превръща в система, при която златото е основата, а среброто е разменна монета.

Първите златни монети: 1894

През 1894 г. България сече първите си златни монети – 10 лева, 20 лева и 100 лева, с портрета на княз Фердинанд I. Пробата е 900/1000, точно като на френските монети. 20 лева съдържат 5,8 г чисто злато, а 100 лева – 29 г.

Тиражите са малки: 75 000 броя от 10 лева, 100 000 от 20 лева и само 2500 от 100 лева. Тези монети не са за всекидневна употреба. Те са знак, че България има злато и стои зад валутата си.

„Лева злато“ и „лева сребро“

БНБ издава банкноти, обменяеми или срещу злато, или срещу сребро. Затова по старите банкноти пише „лева злато“ или „лева сребро“. Колекционерите на банкноти и днес ги различават. Вижте Колекциониране на български банкноти.

Сътресенията

1. 1899 – при финансова криза БНБ спира обмяната на банкноти срещу злато. Обменяемостта се възстановява след няколко години.
2. 1906–1912 – най-стабилният период. Левът на практика е на златен стандарт.
3. 1912 – пет дни след избухването на Балканската война БНБ спира плащанията в злато (БНБ).

Златните монети от 1912 г.

През същата 1912 г. са отсечени 20 лева и 100 лева за 25-годишнината на Фердинанд на престола и обявяването на Независимостта. Те са последните златни монети, сечени като пари. Подробно за тях и за късните им пренасечки – в Златните монети на цар Фердинанд и Рестрайкове и оригинали.

Краят: 1919

След войните, със закон от януари 1919 г., БНБ спира обмяната на банкноти срещу злато и сребро „до второ нареждане“. Това второ нареждане така и не идва (БТА). Оттогава българските пари са „фидуциарни“ – основани на доверие, а не на злато.

Стабилизацията от 1928 г.

През 1928 г., със стабилизационен заем, левът получава ново златно съдържание. Свободна обмяна срещу злато обаче вече няма. Монетите от 30-те години са от сребро с ниска проба, медно-никелова сплав и по-късно желязо. Вижте Монетите от военните години.

Какво остава за колекционера

Златните монети от 1894 и 1912 г. са най-ценните исторически български монети. Те присъстват в нашата класация на 10-те най-скъпи български монети. Ако притежавате такава монета, проверете дали не е от късните пренасечки и дали е оригинал. На страницата на всяка монета ще намерите и пазарните цени, и стойността на златото по текущата цена.