Злато 3 706 € Сребро 50,70 €
BulgarianCoins – лого BulgarianCoins
История и парична система

България и Латинският монетен съюз: защо левът беше равен на франка

Законът от 1880 г., биметализмът и защо 5 лева тежаха точно колкото 5 франка

Редакцията на BulgarianCoins 3 мин. четене

Сребърни монети 5 лева 1884, 2 лева 1882 и 1 лев 1882 – сечени по стандартите на Латинския монетен съюз
Сребърни монети 5 лева 1884, 2 лева 1882 и 1 лев 1882 – сечени по стандартите на Латинския монетен съюз

Ако сложите на везната българска монета от 5 лева от 1884 г. и френска от 5 франка от същото време, ще видите едно и също – 25 г сребро с проба 900/1000. Това не е съвпадение. То е резултат от едно от първите решения на новата българска държава.

Законът от 1880 г.

Две години след Освобождението Второто обикновено Народно събрание приема „Закон за правото на рязане на монети в Княжество България“. Той е обнародван на 4 юни 1880 г. Законът създава лева, разделен на 100 стотинки, и определя монети от злато, сребро и мед (БАН).

Най-важното: левът е равен на златния френски франк, а сребърните и златните монети трябва да имат същото тегло и проба като френските (БНБ).

Какво е Латинският монетен съюз

Латинският монетен съюз е създаден през 1865 г. от Франция, Белгия, Италия и Швейцария. По-късно към него се присъединява Гърция. Държавите секат монети с еднакво тегло и проба, а монетите им се приемат свободно във всички страни членки. Системата е биметална – и златото, и среброто са пари, при съотношение 15,5 части сребро към 1 част злато.

България не е член на съюза. Тя приема правилата му едностранно, както Румъния и Сърбия преди нея (БНБ). Така българските монети са лесно разпознаваеми и разменяеми в цяла Европа.

Еднаквите монети

Номинал Метал и проба Тегло Френски еквивалент
5 лева сребро 900 25 г 5 франка
2 лева сребро 835 10 г 2 франка
1 лев сребро 835 5 г 1 франк
50 стотинки сребро 835 2,5 г 50 сантима
20 лева злато 900 6,45 г 20 франка („наполеон“)

Петолевката е с проба 900, защото в съюза тя е „пълноценна“ монета. Дребните сребърни монети са с по-ниска проба 835 – те са разменни.

Проблемът със среброто

Когато България приема закона, светът вече се променя. Цената на среброто пада, а големите държави минават към златото. Още през 1878 г. страните от Латинския съюз спират свободното сечене на големи сребърни монети. Биметализмът „накуцва“.

България също сече все по-малко големи сребърни монети. Последните 5 лева са от 1894 г. През същата година излизат и първите български златни монети – 10, 20 и 100 лева.

Краят на равенството

Обменяемостта на лева срещу злато е спирана през 1899 г. и окончателно след избухването на Балканската война през октомври 1912 г. Със закон от януари 1919 г. БНБ спира обмяната на банкноти срещу злато и сребро „до второ нареждане“ (БТА). Последните сребърни монети по стандартите на съюза са от 1916 г. Вижте Златният стандарт в България.

Защо е важно за колекционера

  1. Теглото е тест. Българските сребърни монети от 1882–1916 г. трябва да тежат точно колкото френските. Отклонение е сигнал за фалшификат. Вижте Прости тестове за истинска монета.
  2. Стойността на метала е лесна за изчисление. Вижте Стойност на метала срещу колекционерска стойност.
  3. Историята. Монетите от този период показват една млада държава, която иска да бъде част от Европа. Вижте периода Княжество България.

Монети в статията